Старостта не е възраст, а загуба на мускулна тъкан

„Животът губи онзи, които не се е подготвил за старостта. А старостта не е възраст, а загуба на мускулна тъкан, която започва след трийстата година.“

Трябва да разберем, че тези 700 мускула са създадени, за да научи човек да управлява тялото си, километрите съдове и капиляри, минаващи през тези мускули, са нужни, за да тече по тях кръвта, захранваща тялото, а душата – за да чувстваме всичко това и да се самоусъвършенстваме.

Към 30-40 години при хората, които не се грижат за запазване на същите тези 700 мускула, се наблюдават първите признаци на исхемична болест на сърцето. На тази възраст още няма груби изменения в структурата на гръбнака, ако не се смятат измененията в отделни междупрешленни дискове, наричани най-често хернии. И като правило на тази възраст започват главоболие, простатит, нарушения в артериалното налягане в зависимост от зоната на поражение нататък тези явления се усилват.

Към 50 години се наблюдава загуба на 40% от мускулната тъкан, а на нейното място се появява свръх тегло и мощен мастен слой. Като правило на тази възраст хората вече не могат да се наберат, да направят лицева опора или да пробягат някакво разстояние, тоест да изпълняват нормативите за здрав човек.

На рентгенограмите или томограмите на такива хора се наблюдават груби деформации на гръбнака, тоест деформираща остеохондроза ( хернии на дисковете, остеофити, измествания на прешлените, стеснение на гръбначния канал и т.н.)Нестабилното артегиално налягане преминава в постоянна хипертонична болест.

За щастие един от основните феномени на човешкия организъм е способността на мускулите да се възстановяват, от всяко състояние, ако им се създадат необходимите условия. 

Хобърт Шелтън, виден американски специалист в тази област, е нарекъл въпросния феномен „съкращение – отпускане“. С други думи, при изпълнение на физически упражнения възстановяващи „помпащата’ функция на мускулите, последните възстановяват свойствата си. Възстановяват се съдовете, капилярите, трансформиращи кръвта ( следователно храненето ) премахват се възпаленията, атрофията, проблемите свързани с остеохондрозата.

Практиката показва, че състоянието на гръбнака зависи не само от състоянието на дълбоките мускули, осигуряващи непосредствено хранене на костно-хрущялната основа, а и от състоянието на основните големи стави, сред които трябва да отбележим преди всичко ставите и долните крайници, които са един вид амортизационна система.

Защо тогава Homo sapiens – разумният човек се отнася така неразумно към организма си, притежаващ същия като у природата феномен на саморегулацията? Та той е едно цяло с нея! При огромната част от хроничните заболявания е достатъчно да се създадат естествени условия на организма за избавянето от тези болести, и той ще се справи сам.

източник: Остеохондрозата не е присъда – Сергей Бубновски

Пилатес с Гери ! Разгледайте графика и направете резервация за тренировка от тук ! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *