Как да сме доволни от себе си – Барбара Бекер

Как да сме доволни от себе си – Барбара Бекер

„Помежду ни има едно общо нещо: искаме да се наслаждаваме на живота, да сме доволни от себе си и от всичко, което ни заобикаля. Това е хубава мечта, но често потискана от реалността. Чувстваме се уморени, изтощени нямаме настроение да предприемем каквото и да е, влачим и ежедневието си, и своето тяло. И с мен беше така, естествено най-вече когато се развеждах. Наистина все още изглеждах добре, но тялото ми говореше език, различен от този на външния ми вид. Бях отпусната. По стълбите се задъхвах още на първия етаж. Когато спорех с децата, силите ме напускаха само след минути. Когато един ден играх със сина си в градината и неволно пратих топката по-далеч, той ми каза: „Чакай, мамо, аз ще я донеса, не трябва да тичаш“. Той не влагаше нищо лошо, но желанието му да ми спести бягането, с цел да ме предпази, за мен беше просто шок. Накрая и двамата бяхме горди от факта, че на един спортен празник станах най-бързата майка в неговото училище. Освен това ме болеше гърбът, а раменете ми бяха схванати.

С една дума: бях недоволна от себе си и от своето състояние.

От друга страна, не бива да се отнасяш твърде строго със себе си. Все пак имах сериозни основания да не съм в добра форма. След един развод с широка публичност порядъчно увисналият корем не буди учудване. Но даже и в тези бурни времена ясно разбрах, че моето неразположение не беше свързано само с тогавашните обстоятелства. Ставаше дума за нещо принципно.

Години наред използвах тялото си така, сякаш неговото вечно функциониране беше съвсем естествено. Сякаш то не съществуваше, когато си лягах твърде късно. Сякаш издържаше на всякакви часови разлики при непрекъснатите пътувания между Германия и Америка. Сякаш безпроблемно усвояваше и преработваше поднесената храна в най-различни времена на денонощието. Но една сега започнах да получавам сигнали, че това не може да продължава вечно.

И още нещо ми стана ясно: всичко се случваше на само на чисто телесно ниво, душата и духът ми също бяха съучастници. Бях станала страхлива, недоверчива, нямах вяра в нищо, а непрекъснато очаквах нещо да се случи и да ме изтръгне от това състояние.

Но вие добре знаете, че никой не може да ти помогне – можеш да си помогнеш единствено сам! Само че измина твърде дълго време, докато разбера това. И какво мислите, защо не стигнах бързо до този отговор? Защото не бях честна към самата себе си. Защото избягвах да си задавам решаващия въпрос: коя съм всъщност и какво искам от живота? Години наред бях жената на Борис, по-късно станах бившата жена на Борис. Моят живот безусловно ми бе допадал и по никакъв начин не беше прахосан. Трябваше да мисля единствено за двете чудесни момчета, които ежедневно ме даряват с нова радост.

Моят Аз беше пропаднал някъде. Бях загубила посоката и на практика реагирах единствено на онова, което се случваше с течение на времето.

Самата аз бях близо до възможността да вляза и трайно да се настаня в триъгълника очакване – вина – жертва, но в последния момент успях да взема завоя. Както при всяка болест, когато именно в апогея на кризата се решава дали заболяването ще се изостри, или ще се излекуваш, накрая успях да открия пътя. В последната сметка трябваше да започна да влагам умно енергията си и да се концентрирам върху себе си: върху мен, върху собственото ми тяло, върху своя живот. 

Това беше моя път към промените със себе си и околните. Една много проста, но много ефективна фитнес програма, която е пригодна и за вашия живот. Пилатес – Аз я наричам лесен фитнес.“

източник:  Моята Пилатес програма – Барбара Бекер

Пилатес с Гери ! Разгледайте графика и направете резервация от тук или по телефона.

#pilates #pilatesplovdiv #pilatesgerganakoleva #ОнлайнПилатесТренировка #onlinepilates #OnlinePilatesGerganaKoleva