Методът Пилатес – ефективно средство за понижаване на тревожността

МЕТОДЪТ ПИЛАТЕС – ЕФЕКТИВНО СРЕДСТВО ЗА ПОНИЖАВАНЕ НА ТРЕВОЖНОСТТА НА ХОРА С ДЕФЕЦИТ НА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ

Таня Хипова Колева

Гергана Танкова Колева

THE PILATES METHOD – AN EFFICIENT MEANS OF REDUCING ANXIETY AMONG PEOPLE WITH MOTOR ACTIVITY DEFICIENCY

Tanya Hipova Koleva

Gergana Tankova Koleva

            ABSTRACT: The purpose of this study is to determine how Pilates training impacts on reducing the anxiety of people with low motor activity. The high anxiety at the beginning of the beginner’s activity has fallen with Pilates within one exercise. As a result with systematic Pilates   exercises, anxiety among advanced learner’s is significantly lower than beginners. Active, purposeful and systematic Pilates are an effective means of reducing anxiety among people with motor activity deficiency.

            KEY WORDS: Pilates method, reducing anxiety

Методът „Пилатес“ е система от упражнения за разтягане и за сила, разработена преди повече от деветдесет години от германеца Йозеф (Джоузев ) Пилатес. Тя укрепва и тонизира мускулите, подобрява стойката, дава гъвкавост и равновесие и прави фигурата по-стройна.[8]

Пилатес е система от упражнения, която помага на тялото и умът да работят в хармония с една единствена цел: постигане на здраво, тонизирано и подвижно тяло и спокоен, ведър ум. Като използва за свои ключови елементи стойката на тялото и дишането. Пилатес представлява неаеробен метод за упражнения, свързан с разстягане и съкращаване на основните мускули на тялото.

Различното при пилатес е, че методът развива както големите, така и малките мускулни групи. С практикуването на пилатес  малкитe  мускули се оформят и стават здрави, големите мускули добиват гъвкавост, а цялото тяло е в по-добър тонус. По този начин мускулната ви система става напълно хармонично и балансирано цяло.[1]

В своите книги Джоузев Пилатес казва ясно, че методът му има за цел да ни тласне към поемане на отговорност и контрол над телата и здравето ни. Той се стреми да образова, да съживява и да изпълва със сили.

Нашата цел в спортуването е да постигнем равновесие в тялото, да подобрим кръвообращението, да облекчим стреса, да повишим издръжливостта, да изглеждаме по-добре, да се чувстваме отлично – не е ли тогава логично да използваме единствения метод, който повече от девет десетилетия доказва, че постига всичко това. [6]

Имайки впредвид всичко това ние решихме да проверим как метода пилатес влияе върху тревожността на хората, които се занимават с него. Данни от наши предходни изследвания доказват, че заниманията със спорт оказват благоприятно въздействие върху понижаването на високата тревожност. [4, 5]

Тревожността е емоция ,която сигнализира възможна, очаквана, недеференцирана, неясна застрашеност. [3]

Според речника на психологическите термини [7] тревожността се определя, като афективно състояние, характеризиращо се с чуство за несигурност и общо безспокойство. А според Укипедия, свободната енциклопедия [8] – тревожността е психично състояние у човека и животните, при което се активират защитните реакции, без това да има пряк подбудител.

Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесна възбудимост, очакване за нещо неопределено.

Към най-важните параметри на психическите състояния на хората спадат тревожността и свързаната с нея напрегнатост. Тревожността е чуство на емоционално напрежение, на очаквани възможни неприятности и безпокойство, неопределен страх от нещо, което може да се случи; отрицателно дифузно емоционално състояние на напрежение и готовност за реагиране на опастност, проявяваща се в чуства на несигурност, безпомощност, опасения, вълнвния и др. подобни. Тревожността определя индивидуалната чуствителност към съревнователен стрес. Като черта на личността  характеризира степента на склонност към страх. Тревожността най-често е свъезана с очакване на социални последствия от успех или неуспех. Съществуват няколко теории за тревожността. Тя се разглежда като състояние, свойство (черта) на личността и като емоционален процес. [2]

Теста, с който ние работим е теста на Тейлър, който измерва тревожността като свойство на личността.

Целта на настоящето изследване е да се установи как тренировките по пилатес влияят върху понижаването на тревожността на хора с дефецит на двигателна активност.

За постигането на целта си поставихме следните задачи:

1. Да проучим, анализираме и обобщим литературните източници по проблема.
2. Да установим каква е степента на тревожност на занимаващите се с пилатес в началото на едно тренировъчно занимание .
3. Да установим каква е степента на тревожност на същите хора в края на това занимание

4.Да изследваме степента на тревожност на хора посещаващи заниманията по пилатес с продължителност от един месец  и  повече от един месец.

4. Да анализираме данните от проучването.
5. Въз основа на анализа и получените резултати да направим изводи и препоръки за практиката.

Предмет на изследването е степента на тревожност на лица занимаващи се с Пилатес.

Приложена е комплексна методика, която включва педагогическо наблюдение, беседа, тест за тревожност предоставящ информация за степента на тревожност на хора с дефицит на двигателна активност. [тест Тейлър]

Обект на изследването са: 54 жени занимаващи се с Пилатес на средна възраст 37,4 г. с професии неизискващи двигателна активност.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Анализа на резултатите получени  от теста за тревожностн на начинаещи обучаеми по пилатес се забелязват следните тенденции. В групата на спокойните изследвани лица попадат 5,6% преди тренировката (фиг. № 1, 2), а след нея в тази група вече са попаднали 11,1%. Припастът тук е значителен  4,5%. В следващата група попадат изследвани лица с тревожност в границите на нормата в началото на заниманието са 44,4% , а в края на заниманието са 50% , тук се наблюдава също прирас от 5,6%.

Фиг. № 1. Степен на тревожност на изследваните начинаещи обучаеми в началото на тренировката

В групата на изследвани лица с тенденция за тревожност виждаме, че преди заниманието по пилатес те са 38,9% , а след него процентът е намаляли е 27,8%. Интересен е факта, че в следващата група на лица с изразена тревожност попадат 11,1% в началото и този процент се  е запазил и след тренировката. Това, че в първите три групи тревожността се е повлияла положително дори само в рамките на едно занимание е наистина обнадеждаващо.

Фиг. № 2. Степен на тревожност на изследваните начинаещи обучаеми в края на тренировката

Можем със сигурност да твърдим, че степента на тревожност на изследваните лица се е понижила дори само с едно занимание и при по-продължителни занимания тя би се повлияла още повече. Факта, че при изследваните лица с изразена тревожност нямаме промяна можем да отдадем на това, че изразените тревожни състояния немогат да се корегират с еднократни въздействия  със спортни занимания. Те вероятно биха са повлияли при едно по-дългосрочно занимаване с пилатес.

Всички тези анализи и  имайки впредвид резултатите от наши предишни изследвания, в които сме забелязали трайно понижаване на тревожността при студенти занимаващи се активно със спорт [4, 5] провокираха нашето любопитство, да разберем как продължителните занимания с пилатес оказват влияние върху тревожността. В друга зала при смесена група проведохме теста за тревожност еднократно като помолихме изследваните лица да отбележат отколко време посещават класовете по пилатес. Разделихме изследваните лица в две групи –начинаещи, които се занимават от месец и напреднали, които посещават класовете повече от месец.Напредналите са посещавали класовете по пилатес средно 6,7 месеца.

Анализирайки фиг. № 3 установихме следните зависимости:

В групата на спокойните изследвани лица влизат 7,7% от начинаещите и 10% от напредналите. В следващата група на изследвани лица с тревожност в границите на нормата попадат 12,3% от начинаещите и 57,7% от напредналите. Тук наблюдаваме голяма разлика в полза на напредналите.

В групата на изследваните лица с тенденция за тревожност  наблюдаваме 50% от начинаещите и 32,3% от напредналите. Забелязва се отново голяма разлика в полза на хората, които посещават пилатес от по-дълго време. Интересен е факта , че сред начинаещите 30% проявяват изразена тревожност, докато при напредналите процента е 0%.

Нашите предположения, че тревожността ще се повлияе положително, а именно ще намаля с по-продължителните занимания с пилатес се потвърдиха.Смеем да твърдим , че редовните занимания с пилатес са ефективни относно намалянето на високата тревожност при хора с дефицит на двигателна активност.

Фиг. № 3. Степен на тревожност на изследваните начинаещи и напреднали обучаеми по пилатес

ИЗВОДИ

1. Пилатес е система от упражнения, която помага на тялото и умът да работят в хармония с една единствена цел: постигане на здраво, тонизирано и подвижно тяло и спокоен, ведър ум.
2. Към най-важните параметри на психическите състояния на хората спадат тревожността и свързаната с нея напрегнатост. Тревожността е чуство на емоционално напрежение, на очаквани възможни неприятности и безпокойство, неопределен страх от нещо, което може да се случи; отрицателно дифузно емоционално състояние на напрежение и готовност за реагиране на опастност, проявяваща се в чуства на несигурност, безпомощност, опасения, вълнвния и др. подобни.
3. В резултат на целенасочените въздействия със средствата на пилатес в рамките на само едно занимание високата тревожност в началото на заниманието с начинаещи се е понижила в края.
4. В резултат на целенасочените и системни занимания с пилатес тревожността сред напредналите обучаеми е значително по-ниска в сравнение с начинаещите.
5. Активните, целенасочени и системни занимания с пилатес са ефективно средство за понижаване на тревожността сред хора с дефицит на двигателна активност.

ПРЕПОРЪКИ

1.Да се задълбочат експерименталните изследвания , като се обхванат по- голям брой хора занимаващи се с пилатес.

2.Да се тестват обучаемите  и с други тестове даващи информация и за физическото състояние на обучаемите.

3. Да се проследи цялостната психофизическа подготовка на занимаващите се с пилатес.

ЛИТЕРАТУРА

1. Harmadan, A. Pilates. izd. Hermes. 2007.
2. 2. Ivanov, I., Metodiki za izsledvane na funktsionalnite sastoianya. Shumen, ISBN 954-8789-58-2, izdatelstvo Aksios, Shumen. 1999.
3. 3. Izard, К. Psihologia, Emotsii. S. P., 320-325, 2000.
4. Koleva, T. Zanimaniata s fizicheski uprazhnenia i sport – efektivno sredstvo za ponizhavane na trevozhnostta sred studentita. Sport I nauka. 2010, № 4 – II chast, s. 368-373. ISSN 1310-3393.
5. Koleva, T. Prouchvane i sravnyavane stepenta na trevozhnost na studenti ot tri universiteta ot grad Plovdiv. Sport i nauka. № 6, s.165-169. 2014. ISSN 1310-3393.
6. 6. Sailar, B. Metodat Pilates – novata fitnes gimnastika. Izd. Kibea. 2003.
7. Rechnik na psihologicheskite termini. http://bulgarian-psychology.com
8. Wikipedia – svobodna enciklopedia.

доц. д-р Таня Хипова Колева                                              

Гергана Танкова Колева – пилатес инструктор

Публикувана в Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“  Том XXI D Педагогически факултет

ISSN 1314 – 6769

                                          #pilates #pilatesplovdiv #pilatesgerganakoleva #ОнлайнПилатесТренировка #onlinepilates #OnlinePilatesGerganaKoleva