Прием на белтъци – днева доза

Прием на белтъци – дневна доза

Белтъците като хранително вещество

Биохимичните функции на белтъците са следните:

• те са биополимерите, които участват в най-голяма степен в изграждането на повечето клетъчни структури
• функционирайки като ензими, белтъците катализират и управляват практически всички реакции в организма
• голяма част от хормоните са белтъчни молекули или по-нисши пептиди, или са производни на аминокиселини
• редица аминокиселини действат като медиатори или са предшественици на синтеза на медиатори
• аминокиселините серин и метионин осигуряват синтеза на коламин и холин, без които е невъзможна синтезата на фосфолипидите и образуването на мембраните
• белтъците в критични ситуации могат да се превръщат в глюкоза: около 180 – 200г. белтъци могат да осигуряват дневните нужди от глюкоза.

При приемане в излишък белтъците могат да се превърнат в мазнини.

Като хранителни вещества белтъците имат редица особености:

• не съществуват белтъчни резерви в организма, нито пък други хранителни вещества могат да се превърнат в белтъци. По тази причина ежедневния внос на белтъци с храната е задължителен
• за да могат да изпълнят своята структурна функция, т.е. да заместят разграждащите се телесни белтъци, хранителните белтъци би трябвало да имат същия аминокиселинен състав. Това е невъзможно: другите животински, а още повече растителни белтъци имат значително по-различен състав, т.е. тяхната биологична пълноценност е сравнително по-ниска. По тази причина ние следва да поемаме по-голямо количество белтък, тъй като само по този начин можем да си доставим всички ензими (есенциални) аминокиселини в достатъчно количество. Да илюстрираме казаното с един силно опростен пример: в нашия организъм са разрушени 100г. белтъци, съдържащи 40г. незаменими аминокиселини. В 100г. белтък от животински произход се съдържат 32г. незаменими аминокиселини, а в 100г. от някакъв растителен белтък – само 18г. Тогава ние трябва да приемаме с храната 125г. от даден животински белтък и 222г. от съответния растителен белтък. Биологичната ценност на тези белтъци ще бъде ( 100/125 и 100/222) 80% и 45% в сравнение с нашите телесни белтъци. Количеството от излишни аминокиселини, което поемаме в тези случай в повече с храната (25г и 125г) се окислява за енергия.

Есенциалните (незаменимите) аминокиселини са осем – триптофан, лизин, метионин, валин, левцин, изолевцин, теронин, фенилаланин. Хистидинът и аргинът се синтезират в чврния дроб на възрастния човек в достатъчно количество. Но при малките деца ( поради усиления им растеж, от една страна, а от друга, поради незрелостта на черния им дроб) тези две аминокиселини са относително незаменими и следва да се внасят с храната.

От казаното става ясно, че биологичната плълноценност на белтъците се определя от количеството на незаменимите аминокиселини в състава им, както и от пропорцията, в която са представени тези аминокиселини с оглед нашите нужди. Биологичната пълноценност на белтъците от животински произход е между 80 и 98%, а на тези от растителен произход – от 35% до 65%.

Дневните нужди от белтъчини се изчисляват обикновенно въз основа на масата на индивида. Те са около 1-2г/кг. По-високите стойности ( 2г/кг) се отнасят за малките деца (поради растежа), за бременните, за спортисти е периода на интензивна тренировка ( за натрупване на мускулна маса, особенно при силовите спортове), както и при възрастни хора ( поради лошото смилане и усвояване на храната).

Можете да намерите още полезна информация в категорията блог: https://pilatesgerganakoleva.com/category/blog/

източник: проф. Гачев Е., доц. Джарова Т., Биохимия, София, Нови знания, 2003г.

Ако статията ви е харесала, ако ви е била полезна сложете по един лайк или коментар 😉