Витамини – дневна доза

Витамини – нискомолекулни съединения, които не се синтезират в организма, но макар и в малки количества, са абсолютно необходими за неговата жизнена дейност. Поради това техният редовен и достатъчен внос, главно с храната, е задължителен. Недостигът на определен витамин води до характерно заболяване, което може да е по-слабо (хиповитаминоза при частичен недостиг) или по-силно изразено (авитаминоза при пълна липса).

По какви пътища човешкият организъм се снабдява с витамини?

Първият и най-важен път е вносът им заедно с хранителните продукти. Някой от тях са много бедни или не съдържат никакви витамини, докато други са богати на витамини. Следователно една от целите на рационалното хранене е да осигури необходимият внос от витамини. Обратно едностранчивото, непълноценно или дефицитно хранене рано или късно води до възникване на заболяване (хиповитаминоза, авитаминоза).

Вторият път е синтезирането на витамините от многобройните бактерии. Тези бактерии живеят в червата на човека ( особено в дебелото черво) като резултат на една еволюционно установила се симбиоза. Те отнемат малка част от хранителните вещества, за сметка на което набавят синтезираните от тях витамини. Последните преминават през стените на червата в кръвта и се използват от нашия организъм. Такъв е произходът навитамините. В12, Вс, Н и отчасти на В1, В6 и К.

Третият път е собствената синтеза на витамини за сметка на внасяни отвън съединения предшественици или енергия. Това само на пръв порлег противоречи на понятието витамин: тук изходните продукти се внасят отвън. По този начин организмът се снабдява с витамин D3, (неговият предшественик се синтезира в организма, но трябва след това да се облъчи с ултравиолетови лъчи – внос на фотохимичната енергия)

• витамин А (произлиза от бета-каротина, които пък изцяло се внася с храната)
• витамин В5, или РР синтезира се от аминокиселината триптофан, която трябва да се внесе изцяло с храната, при това е необходим и вопълнителен внос на витамина, тъй като синтезата му е недостатъчно бърза

Четвъртият път е използването на „чисти“ витамини, представляващи готови аптечни препарати. Подобно снабдяване често пъти е наложително, но трябва да се помни, че представлява двуостро оръжие: излишъкът от някой витамини може да доведе до сериозни разстройства на организма (хипервитаминози).

Дневните нужди от витамини не представляват постоянна величина, а зависят от много фактори. В детска възраст поради усиления растеж, а също и поради недостатъчната зрелост на някой органи ( главно черния дроб) нуждите от витамини са по-големи. Също е и в старческата възраст поради недостатъчно усвояване на витамините от хранителните вещества. Увеличени са нуждите при беременност и кърмене, при продължителна и тежка физическа работа или умствена работа, при редица заболявания, както и при лечение с някой видове лекарства.

Нуждите от витамини зависят и от начина на хранене ( от количеството и от състава на храната), от климатичните условия и накрая от индивидуалните особености на организма. Ясно е следователно, че определянето на някакви всеобщо важещи средни дневни норми е доста условно. Важно е да се помни, че по-голямото количество поети витамини съвсем не значи, че са осигурени условия за по-голяма жизненост и работоспособност. Наример: няма витамини, които, взети в по-голямо количество, осигуряват по-високи спортни постижения (както често се твърди в рекламите на фирми, търсещи пазар на своите стока. Нещо повече, взетият в по-голямо количество витамин може да предизвика недостиг на друг витамин поради взаимните връзки, които съществуват между ефектите на някои витамини.

От друга страна, продължителните тежки изтощителни физически и умствени усилия са условие за увеличен внос на някой витамини, особено като се има предвид все още неправилната кулинарна обработка на храните.

източник: проф. Ганчев Е., доц. Джарова Т., Биохимия, София, НСА, 2003г.

Прочетете още полезна информация тук  !