Гъвкавост или сила

11.06.2018 No Comments Блог Гери

Гъвкавост или сила

Опитайте се да не мислите за гъвкавостта и силата като за две съвсем отделни понятия или като за възможност за избор от типа „или – или“. Тялото е извънредно интелигентно, така че обърнете внимание какво ви казва то.

Наблюдавайте как едно малко дете стои, седи и се движи свободно и бързо ще признаете колко далеч са повечето възрастни от това да обърнат внимание на указанията на собственото си тяло. Често пъти ние дори не осъзнаваме, че сме установили някой верен модел, докато той не стане напълно вкоренен и не изстрадаме последствията от лошата сойка, напрежението и стреса.

Гъвкавостта идва от силата и причината за това е проста. Ставата е разположена между противоположни мускули. За да създадете подвижност в ставата, трябва да използвате силата на противоположния мускул за разтягане.

Първата причина да имате тези проблеми е, че самото тяло се е приспособило да се движи, да седи и да се държи по начина, който вие сте избрали .

Гъвкавостта е способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Тя се определя от подвижността на отделните звена на опорно двигателния апарат и се измерва с величината на амплитудата на движенията. По-добрата гъвкавост спомага за по-бързото усвояване на спортната техника.

Величината на амплитудата на движенията зависи от анатомическите особености на ставните повърхности, от еластичните свойства на ставните връзки, от тонуса на мускулите. Амплитудата на движенията зависи също така от самочувствието, степента на умората, кръвоснабдяването на участващите за дадено упражнение мускули и ставните връзки, температурата на околната среда и различните периоди на деня (през деня тя е най-висока между 10-11 и 16-17 часа).

В зависимост от силите, които подпомагат проявяването на подвижността на ставите, тя бива активна и пасивна. Максималната амплитуда на движенията при активната подвижност се постига посредством собствени мускулни усилия, а при пасивната – с помощта на външни сили ( под въздействие на определена тежест, на партньор и др.). На практика по-голямо значение има активната подвижност, но тя, от своя страна, в значителна степен зависи от пасивната.

Мускулната сила характеризира способността на човека да преодолява или противодейства на външно съпротивление. В бита на хората и в спортната практика мускулната сила намира голямо приложение. От физиологичен критерий мускулната дейност бива: изотонична, изометрична и ауксотонична. При изотоничния (динамичен) режим на мускулната работа – дължината на мускулната сила се променя, а напрежението си остава постоянно, при изометричния (статичния) – напрежението се развива при неизменна дължина на мускулите и при ауксотоничния ( смесен) с изменението на дължината на мускулите се изменя и тяхното напрежение.

При оценяване на величината на мускулните усилия се използват термините „абсолютна“ и „относителна“ сила. Абсолютната сила е пределното максимално усилие, което човекът може да развие в даден режим на работа, а относителната е реализираното усили, отнесено към един килограм телесно тегло.

В непосредствена тренировъчна работа, в зависимост от конкретната двигателна дейност, силовите упражнения се делят на общи и специални или на скоростна сила, силова издръжливост и т.н.

От анатомо-физиологична гледна точка величината на мускулното напрежение зависи от няколко фактора: от големината на напречното сечение на мускула, от анатомическата структура на мускула и от нервно-мускулната регулация. Биохимичният механизъм на силата има свои специфични особености. Величината на динамичната мускулна сила зависи както от съдържането, така и от разпадането и ресинтезирането на аденозин-трифосфата в мускулте.

източници: Йога-Пилатес и медитация за всеки – Д. Мънкс и Д. Хол, Теория и методика на физическото възпитание ПУ университетско издателство 2014

снимки: Руслан Йорданов