Ползата от активно движение

Жлези. Спортуването повлиява особено благоприятно функцията на жлезите. Щитовидната жлеза освобождава големи количества от хормоните тироксин и йодторонин, които засилват обмяната на веществата, а енергийният оборот се повишава дори в период на покой. От друга страна, надбъбречните жлези отделят повишени количества адреналин. Хормон, който активно повишава пулса и кръвното налягане, което активира дейността на мускулите, а допълнително отделеният кортизол стимулира складирането на въглехидрати в черния дроб.
Друга, особено важна за доброто здравословно състояние на организма жлеза – задстомашната, отделя равномерни количества инсулин, при което се повишава числото на инсулиновите рецептори и те се сенсибилизират. В резултат клетките получават по-голямо количество глюкоза, а нивото на кръвната захар се понижава – т. е., спортуването се превръща в идеална превантивна мярка срещу диабет тип 2.

На последно място, но не по важност, са половите хормони и по-специално тестостеронът, който по време на физическа активност и известно време след това се отделя в значително повишени количества. При дамите той циркулира също в артериите, но в по-малки количества. Именно тестостеронът е този, който стимулира изграждането на мускулна тъкан.
Имунна система. Учени установяват, че от 10 до 12 седмици след активни тренировки за издръжливост количеството антитела (имуноглобулини) видимо нараства, което неминуемо води до повишаване на съпротивителните сили на организма.
Бял дроб. Един активно спортуващ човек диша по-рядко, но с по-дълбок прием на кислород, за разлика от нетренирания човек. Спортистът при едно вдишване поема 2.5 л въздух вместо обичайните 0.5 л. Причината е в повишените нива на хормона адреналин в кръвта, при което дихателните пътища се разширяват и увеличават обема си. След 2-3 месеца тренировки за издръжливост човек може да поема до 25% повече кислород в организма си.

Черен дроб. Повишената нужда от въглехидрати води до увеличаване на запасите на гликоген в черния дроб. При по-интензивно и продължително натоварване черният дроб освобождава значителни количества захар в кръвта, която се изгаря в клетките и се преобразува в енергия.
Нервна система. При активно трениращите хора се наблюдава повишаване с около една трета на процесите на кръвоснабдяване на различни зони на мозъка. Значително нараства и броят на новообразуваните нервни клетки в хипоталамуса, в резултат на което се подобрява паметта и способността за концентриране. Нервните клетки от своя страна способстват и за освобождаване на ендорфини, които повлияват благотворно психиката на човека и неговото добро настроение.
Кръвоносна система и сърце. Изпомпването на кръв от сърцето към всички части на тялото е процес, значително облекчен от земното притегляне. Съвсем не е така лесен обратният процес. Ето защо нашият организъм е снабден с т. нар. венозни клапи, които посредством контракциите на мускулатурата на крайниците изтласкват кръвта и лимфата към горната част на тялото и най-вече към сърцето.
Но тази система действа безотказно само когато мускулите на краката работят пълноценно. При обездвижване или слаба мускулатура кръвта се придвижва трудно нагоре и започва да се събира в съдовете, което от своя страна води до тяхното разширяване и потенциално нарастване на възможността от образуване на разширени вени и тромбози.

Сърдечният мускул от своя страна е пригоден така, че да може лесно да се приспособява към настъпващите промени и съответно започва да работи по-икономично. Например, сърцето на един 30-годишен нетрениран бегач изпомпва до 40 л кръв в съдовете посредством 150 удара в минута, а същото количество кръв при активно спортуващ бегач се изпомпва само със 120 удара в минута.

Активното движение повлиява особено благоприятно процесите на производство на кръв в организма. Например, при един 70-килограмов човек количеството кръв може да се повиши с 6 до 8 л. Значително нараства броя на червените клетки, които пренасят допълнителни количества кислород в мускулите и органите. Кръвните клетки подобряват своята еластичност и оптимално нагаждат формата си към тесните капилярни съдове, което стимулира обмяната на веществата между кръвта и тъканите.
Мастна тъкан. Повишените нужди от енергия „принуждават“ организма да посяга към запасите, натрупани в мастните тъкани и мастните възглавнички постепенно изчезват. Променя се съотношението на мазнините в кръвта, като „добрият“ холестерол надделява над „лошия“, което от своя страна води до запазване еластичността на кръвоносните съдове, значително намалява свръхнатоварването на сърцето и съответно потенциалния риск от инфаркт.

Опорно-двигателна система. Активното движение води до увеличаване на плътността на костно-ставното вещество, при което се увеличава и устойчивостта при натиск и натоварване, а това е добра превантивна мярка срещу остеопороза в напреднала възраст. Скелетната мускулатура и сухожилията стават по-еластични и се удебеляват, стабилизирайки костите и намалявайки значително опасността от травми.
Поради по-мощните съкращения на сърцето кръвта достига до мускулните капиляри, което води до разширяване на съдовете до една трета. По този начин мускулатурата е богато кръвоснабдена и допълнително обезпечена с кислород, което своевременно й помага да произведе енергия от въглехидратите и мастните киселини в митохондриите.

Добрата кондиция на ставите зависи също изцяло от физическата активност, защото без движение предпазващата ги от триене хрущялна тъкан „гладува“. Тя не е свързана с кръвоносната система и се обезпечава с хранителни вещества единствено когато ставата се движи. В противен случай свободните радикали и разлагащите хрущяла ензими могат да положат началото на „унищожителен“ процес, който може да доведе до възпаление или дори до пълно обездвижване на ставата.

Източник: bb-team.org – Ирена Стефанова

Фотограф: Силвия Петрова

Пилатес с Гергана !